Защо културното наследство на Агата Кристи е безсмъртно
Авторът на най-великите детективски истории Агата Кристи и до ден сегашен не стопира да живее посредством своето творчество, а пък то на собствен ред вдъхва живот на редица филми и сериали. За всичко това Благой Иванов си приказва в " Сториборд “ по Радио " Фокус " със Зорница Аспарухова-Зузи – тя е редактор, киноман, радио водещ, публицист и подкастър.
" Любимият ми разказ на Агата Кристи е първият разказ, който прочетох от нея. Беше средата на 90-те години когато бях цяло лято в София, и тогава открих доста продънената и миризлива библиотека на читалище " Искра “. Това беше романът " Десет дребни негърчета “ – това е един от романите на Агата Кисти, който не включва емблематичните детективи Еркюл Поаро или мис Марпъл. Книгата " Десет дребни негърчета “ граничи с психотрилъра и в нея тя употребява подобен сюжетен поврат, толкоз коренен за жанра по това време, че и до през днешния ден той е доста употребен в книги и филми. И до през днешния ден това остава един от най-любимите ми романи, “ показа своята пристрастеност Зузи Аспарухова.
Адаптация по романа " Празникът на Вси светии “ на Агата Кристи " Призраци във Венеция “ на Кенет Брана излезе по нашите кина преди броени дни. За Зузи Аспарухова това не е най-хубавата акомодация, която може да се направи на този разказ. " Кенет Брана стартира с най-известното произведение филмирано в миналото на Агата Кристи, точно " Убийство в Ориент експрес “, след няколко години филмира " Смърт край Нил “ и в този момент разгласи, че ще приспособява нейна не толкоз известна книга – " Празникът на Вси светии “. Той, като множеството й романи от късния й интервал, наподобява на кланица, на психотрилър, в който доста хора са избити по най-невъобразим метод. Кенет Брана в тази акомодация е трансформирал всичко като се изключи името на жертвата и килърът. Кенет Брана е превъзходен режисьор и артист, само че за сметка на това никак не го бива в мистериите. “ А мистерията като род, съгласно Зузи Аспарухова, допуска доста добра логичност и доста положително изграждане на сюжета. " Това, което не одобрявам в този филм, и изобщо в акомодациите на Кенет Брана е, че той обича да трансформира доста неща, без да трансформира самата тайнственост, тъй като не знае по какъв начин да напише тайнственост. Идеята е, че когато променяш нещо от литература към екран/кино, ти би трябвало да променяш тези неща, които ще обслужат това, което искаш да покажеш, а няма потребност да променяш просто за самата смяна, “ смята още Зузи Аспарухова.
Знаменита версия на " Убийство в Ориент експрес “ е на Сидни Лъмет от 1974 година. Има 6 номинации за " Оскар “, от които Ингрид Бергман печели за най-хубава поддържаща женска роля. В " Убийство в Ориент експрес “ от 70-те години Албърт Фини е в ролята на Еркюл Поаро, от който Агата Кристи е толкоз впечатлена, че споделя, че за нея това е нейния Поаро. " Еркюл Поаро е доста многолик воин – счита Зузи Аспарухова, - визията му е карикатурно разказана от Агата Кристи: той е смешен, самовлюбен и има голямо его. Той наподобява смешен до мига, в който стигаме до финала на романа, където се схваща, че той е най-умният човек в стаята.
" Албърт Фини не е първият артист, който игра Поаро, само че е най-известният. Тези, които би трябвало да бъдат упоменати към него, с изключение на Кенет Брана, несъмнено, са Питър Устинов, който играе в няколко акомодации по Агата Кристи, от които може би най-известната е " Смърт край Нил “. Дейвид Сушей е различен доста прочут артист, който играе Еркюл Поаро най-дълго време – близо 20 години в ефирен формат. Сушей и до през днешния ден е най-известен с ролята си на Еркюл Поаро, той е снима всяка една история, написана от Агата Кристи за Поаро, всяка една е филмирана от него в ролята му на Еркюл Поаро. И за доста хора това е може би най-хубавият Еркюл Поаро, който се е появявал на екран заради простата причина, че Дейвид Сушей комбинира в себе си оня напудрен, надут, тесногръд и чудноват облик, само че в следствие всичко това се замъглява от интелекта му. В осъществяването на Сушей няма никаква карикатурност и никаква превзетост, каквато съществува примерно при Кенет Брана. “
Агата Кристи има един интервал от живота си, в който тя написа под псевдонима Мери Уестмакот, и написа истории – фамилни саги, в които няма престъпен детайл, има лек детайл на тайнственост, само че в същото време са по-скоро трилър с мистериозни детайли. Също по този начин Агата Кристи има една поредност от разкази " Последният сеанс “, в които има доста мистичност: " Тези разкази са обусловени от интервала, в който живее Агата Кристи, който се характеризира с интереса към мистиката, свръхестественото, спиритуализма е във напредък. Хората се пробват да си обяснят по този метод така наречен " необяснимо “. Тези истории, оповестени под псевдонима Мери Уестмакот, са доста забавни, само че не са престъпни. “
" Агата Кристи е послужила за ентусиазъм на ужасно доста сюжети, които са основани на нейното творчество, обрати, които тя е измислила в престъпната литература, които се употребяват и до през днешния ден, “ заключи Зузи Аспарухова.
" Любимият ми разказ на Агата Кристи е първият разказ, който прочетох от нея. Беше средата на 90-те години когато бях цяло лято в София, и тогава открих доста продънената и миризлива библиотека на читалище " Искра “. Това беше романът " Десет дребни негърчета “ – това е един от романите на Агата Кисти, който не включва емблематичните детективи Еркюл Поаро или мис Марпъл. Книгата " Десет дребни негърчета “ граничи с психотрилъра и в нея тя употребява подобен сюжетен поврат, толкоз коренен за жанра по това време, че и до през днешния ден той е доста употребен в книги и филми. И до през днешния ден това остава един от най-любимите ми романи, “ показа своята пристрастеност Зузи Аспарухова.
Адаптация по романа " Празникът на Вси светии “ на Агата Кристи " Призраци във Венеция “ на Кенет Брана излезе по нашите кина преди броени дни. За Зузи Аспарухова това не е най-хубавата акомодация, която може да се направи на този разказ. " Кенет Брана стартира с най-известното произведение филмирано в миналото на Агата Кристи, точно " Убийство в Ориент експрес “, след няколко години филмира " Смърт край Нил “ и в този момент разгласи, че ще приспособява нейна не толкоз известна книга – " Празникът на Вси светии “. Той, като множеството й романи от късния й интервал, наподобява на кланица, на психотрилър, в който доста хора са избити по най-невъобразим метод. Кенет Брана в тази акомодация е трансформирал всичко като се изключи името на жертвата и килърът. Кенет Брана е превъзходен режисьор и артист, само че за сметка на това никак не го бива в мистериите. “ А мистерията като род, съгласно Зузи Аспарухова, допуска доста добра логичност и доста положително изграждане на сюжета. " Това, което не одобрявам в този филм, и изобщо в акомодациите на Кенет Брана е, че той обича да трансформира доста неща, без да трансформира самата тайнственост, тъй като не знае по какъв начин да напише тайнственост. Идеята е, че когато променяш нещо от литература към екран/кино, ти би трябвало да променяш тези неща, които ще обслужат това, което искаш да покажеш, а няма потребност да променяш просто за самата смяна, “ смята още Зузи Аспарухова.
Знаменита версия на " Убийство в Ориент експрес “ е на Сидни Лъмет от 1974 година. Има 6 номинации за " Оскар “, от които Ингрид Бергман печели за най-хубава поддържаща женска роля. В " Убийство в Ориент експрес “ от 70-те години Албърт Фини е в ролята на Еркюл Поаро, от който Агата Кристи е толкоз впечатлена, че споделя, че за нея това е нейния Поаро. " Еркюл Поаро е доста многолик воин – счита Зузи Аспарухова, - визията му е карикатурно разказана от Агата Кристи: той е смешен, самовлюбен и има голямо его. Той наподобява смешен до мига, в който стигаме до финала на романа, където се схваща, че той е най-умният човек в стаята.
" Албърт Фини не е първият артист, който игра Поаро, само че е най-известният. Тези, които би трябвало да бъдат упоменати към него, с изключение на Кенет Брана, несъмнено, са Питър Устинов, който играе в няколко акомодации по Агата Кристи, от които може би най-известната е " Смърт край Нил “. Дейвид Сушей е различен доста прочут артист, който играе Еркюл Поаро най-дълго време – близо 20 години в ефирен формат. Сушей и до през днешния ден е най-известен с ролята си на Еркюл Поаро, той е снима всяка една история, написана от Агата Кристи за Поаро, всяка една е филмирана от него в ролята му на Еркюл Поаро. И за доста хора това е може би най-хубавият Еркюл Поаро, който се е появявал на екран заради простата причина, че Дейвид Сушей комбинира в себе си оня напудрен, надут, тесногръд и чудноват облик, само че в следствие всичко това се замъглява от интелекта му. В осъществяването на Сушей няма никаква карикатурност и никаква превзетост, каквато съществува примерно при Кенет Брана. “
Агата Кристи има един интервал от живота си, в който тя написа под псевдонима Мери Уестмакот, и написа истории – фамилни саги, в които няма престъпен детайл, има лек детайл на тайнственост, само че в същото време са по-скоро трилър с мистериозни детайли. Също по този начин Агата Кристи има една поредност от разкази " Последният сеанс “, в които има доста мистичност: " Тези разкази са обусловени от интервала, в който живее Агата Кристи, който се характеризира с интереса към мистиката, свръхестественото, спиритуализма е във напредък. Хората се пробват да си обяснят по този метод така наречен " необяснимо “. Тези истории, оповестени под псевдонима Мери Уестмакот, са доста забавни, само че не са престъпни. “
" Агата Кристи е послужила за ентусиазъм на ужасно доста сюжети, които са основани на нейното творчество, обрати, които тя е измислила в престъпната литература, които се употребяват и до през днешния ден, “ заключи Зузи Аспарухова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ